Прелюдия

   

Дълбоко, там от бездната изплува здрачът,

прегърна вечерта със плаха ласка,

положи нежно своят дъх

от бисерни морета

във пазвата на тишината,

девственият ден я скри,

полъхна бризът,

аромати злачни на пролетната нощ дари.

Смутено бледолуние в очите ми,

в очите ти такава чистота,

предвечното копнение в душите ни

със изумруденият свят се сля.

Във тая нощ,

когато върховете оживяха,

и прилива потърси любовта

във тая нощ, съдбовно прекосихме

изстраданият миг на вечността.