Понякога побягвам с боси стъпки
в полетата на мойто непокорство,
където още светят пъпките
на неувяхващото детство.
Понякога побягвам във съня си,
с ръце протегнати,
с коси развети,
със вятъра на ти си разговарям
и пея песни неизпяти…
Понякога…
Когато ме завари пак зората
в леглото двойно с бeлите чаршафи,
един синджир издрънква на вратата
озъбен срещу мен и свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар