Когато завият чакалите

*****

Сбъркано време, лъжлив кръговрат,

хора обречени, хора във мрак.

Тъжно окаяно родно небе,

властни управници, все без сърце.

Тънем във сивата болна мъгла,

силата прежна избяга далече,

сини простори, бели платна,

всичко в кръга на страха се затвори.

Хлябът е болка, болката паст,

злобно прокудено време,

стенем, а вътре в сърцата ни вик,

нямото в нас животински говори.

Малко ни трябва, обич и радост,

смях на дете , песен на птица.

Кой ни ограби, кой ни превзе,

кой ни натика във дяволска призма?

Три дни ще минат, чудото свършва,

пак ще превием гърбина.

В пясъчни хълмове скрити в пустинята,

пак ще зарием главите си!