Най- щедро отдадена литвам към теб,
мой демон самотен,
прероден в светлината,
мрачна сянка загърбила сивия ден,
трепет мой оживял в полумрака.
Как жадувах за пролет, за бели цветя
потопени в сълзите на ангел,
все се скитах и
търсех пресушена вода,
извор дъхав неземно разтворен.
Вятър южен с криле от възторзи,
вейна цветен, зелена
мечта,
приютил във молитва
душите любящи,
сбрал в очите
отворени небеса безконечни.
Звън от цъфнал оркестър сто възторга събрал
се катурна в сияйната утрин.
И разтопи снега лъкатушно запя,
заприлича на пламнало цвете.
Затрептях като
флейта, запламтях като лъч,
съживих сетивата , невъзможно изтлели.
И в лазур се превърнах, във кипяща вълна,
огласила простора със песен без думи…
Няма коментари:
Публикуване на коментар