събота, 6 април 2013 г.

Хроника за флейта и оркестър


Най- щедро отдадена литвам към теб,
мой демон самотен,  прероден в светлината,
мрачна сянка загърбила сивия ден,
трепет мой оживял в полумрака.

Как жадувах за пролет, за бели цветя
потопени в сълзите на ангел,
все се скитах  и търсех пресушена вода,
извор дъхав неземно разтворен.

Вятър южен с криле от възторзи,
вейна цветен,  зелена мечта,
приютил  във молитва душите любящи,
сбрал в  очите отворени небеса безконечни.

Звън от цъфнал оркестър сто възторга събрал
се катурна в сияйната утрин.
И разтопи снега лъкатушно запя,
заприлича на пламнало цвете.

Затрептях като  флейта, запламтях като лъч,
съживих сетивата , невъзможно изтлели.
И в лазур се превърнах, във кипяща вълна,
огласила простора със песен без думи…






Няма коментари:

Публикуване на коментар