Опаколикна

Игриво поточе клокочи в гората,

пенлива пътека край него се рей,

приканва те нимфа красива в шубрака,

приказен фавн копнежно немей.

Опасна игра, звън на конски копита,

приведена клонка от дива върба

сред  тая картина  във сласти обвита,

поклаща се  нежно, безплътно игриво

моята смутна, безпътна душа.

Така обозрима и опаколикна

душа на скиталец в два образа сбран,

на тънка девица от песен пригласна,

на страшен злодей от лъжовна игра.

А вътре във  в сърцето ми шепотни извори,

танцувам най - старата детска   мечта,

и смее се в мен непрелистена ласка

света запрегръщала в белия ден.