Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!
Мъгла и хляб, шепа обич
залутан непотърсен ден,
прашасал къшей свобода
и милостиня подарена.
Забързан стих и порив уморен,
мечтите бягат непознати
и пуст, пустинен е брега
далеч от ярките комети.
В мъгли потъва Авалон
самотен остров сред блатата
и се подрежда без синхрон
раздърпаната делнична фасада.
Поглеждам твоето лице,
така открито в
пущинака
усмихвам ти се от сърце,
ти пътник си сред небесата.
Ще те прегърна мъглооока,
ще те въздъхна и теша,
ще те докосна във съня ти,
Хляб, Хляб ще ти даря.
Пристъпвайки във райските палати
самотно сбъднат, окрилен,
ще изгориш във любовта си
но ще останеш вечно в мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар