Дъждовна импресия

Измислих ти име, дъждовна илюзия,

проникнала сънно в ръмящият ден,

отмерени капки в стаената вечност,

премерен акорд от разбито сърце.

Какво да ти кажа? Не, не, не умирам!

Потънах в мечтите, потръпнах от хлад.

Поспрях се отново на нашата гара,

удобно притулена в  разпиленият мрак.

Целунах очите ти, в рамка разпънати,

погълнах те  с тъмният плам на жена.

Дъждецът смутено потропа на покрива,

с невинният тон на безгрижно дете

и после игриво се гмурна във облака,

измоли ни още безлунно небе.

И вик озари ни,

заплиска с дъжда,

и морен се люшна в дъха ни,

разля се отгоре ни с плаха тъга,

стихийно възторгнат и шумен.

Така зарисува по нас заръмял,

изписа в сърцата ни спомен,

превърна ни в шепа поройна дъга,

а после…отплува самотен.