Следобедно

Дъждецът заръмя студенокръвно,

небето почерня почти до тъмно,

убийствени желания споходиха ме пак,

мечтателно погледнах в неземния сумрак,

впримчих те брутално във пагубния миг,

съдбовно те погубих, фатално в теб се впих.

Припламнаха гърдите ми от твоите целувки,

във огън те превърнаха и моите милувки,

понечих да затворя огромната врата,

но бликна изненадващо отгоре ми дъжда.

Следобедно  унесено но пълно с ветрове

отворено копнеещо възбудено небе.

Стопиха се телата ни в отчаян диалог,

във порива ни пролетен изригна водоскок.