Вдишвам те до дъно.
Неизбежно бе.
Командна независимост,
със живо битие.
Издишвам те във себе си,
дълбоко спотаен.
Минута недовършена,
в мига ми споделен.
Освободи ме доверчиво,
райско ми е днес.
Толкова бе ярък
блесналия ден.
Капчици въздушни холограмен прах
бягат уморени , тъжен кръговрат,
лъкатушен образ от живот един,
делнично изстинал в ручей мразовит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар