Компромисите са мерило за безкрайност

Да ти простя когато ме влудяваш,

компромисите са мерило за безкрайност,

когато тронно глупостта царува,

в безпаметното илюзорно време.

Мирът в света ни е пропит,

от гняв, досада и лъжа,

наздравица за  лудостта!

Да, лудите се умножиха.

Прощавай бедно битие,

когато балансирам справедливо,

поплаквайки си всеки ден,

 горчиво!

Измолвам милост и за мен,

горчилката остава във душата,

а праведните са

на небесата.

Привидно да съм като котката на двора,

да се измъквам мълком през вратата,

за да ме мислят за чудата птиците,

учудено отворили зениците,

залутани във  зоната на мрака.

За мене всеки ден е прошка,

измолена  от болката в душата,

така  измислена ме  виждат  хората,

прокудили ме в пущинака.

От плът съм,

 в мен грехът живее,

духът ми някъде далеч избяга,

кондор изчезнал в синевата,

изгубил се в далечината.

 Прочиствам съвестта си всеки ден,

прощавам,

 ала все съм там,

 във мрака,

бездънна пропаст от помия.

Къде остана доблестта,

та в нея първа да се скрия,

от гордото охлузено величие,

на нечие изгризано сърце,

от моето изстрадано двуличие,

раздирано във смутни времена!

17 март