Луната засребря като хетера
в прегръдката на нощното небе
премина ураганно опустяла
във болката на твоето сърце.
И пак е нощ, и пак сме двама
отвън проплаква вечерта,
а тази неочаквана умора
бездумна в мрака се разля.
Теша със прегръдка отмаляла,
блуждаят моите ръце,
по тялото ти зажадняло,
за ласката на устните ми сладостни
рисуващи по твоето лице.
Няма коментари:
Публикуване на коментар