Не ме съди, че крия нежността си
под маска зла и
присмех хладен.
Не ме кори, че съм стихия
обричаща те на греха си.
Когато пеперуденото в мен,
със смях и радост заиграе,
ще бъда като сбъднат ден
закичена със цветове от Рая.
Ще бъде песен и целувка,
ще бъда пролет разцъфтяла,
ще бъда утринна милувка,
за устните ти зажъдняла.
Понякога ще бъда лято,
със житни класове узрели,
гръдта ми ще е жито зряло,
за твойте милувки закопняло.
Ще бъда есен златокоса,
ще те опия с тежко вино.
И тялото ми ожъдняло,
по силата ти ще въздиша.
Във зимна буря ще те срещна,
такава бяла, пеперудена,
легло ми постели пред огъня,
любов, за тебе съм орисана.
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване