сряда, 27 февруари 2013 г.

Вместо есе




"Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

Христо Ботев


На улицата знамена,
звън на чалга огласява
всенародната борба
със глъч и  зейнала забрава.

Ще гоним ние монопола,
властта ще сваляме навред,
а плаче истината гола,
възседнала трънливия венец.

Че пак ни яхат  цветноСветни,
атАки, синИ знамена,
червеноликите прокоби,
вещаят адски времена.

Отнякъде гласец извива,
самонадеяна мома,
до нея момък и припява,
 защо ли се върти света.

А тамо в делничната гмеж
 в обрулената ни страна,
душица клета рови във боклука,
оплаква свойта сетнина,
да хапне залъка мухлясъл
поредната и дневна дажба
дар от мастит политикан,
ухилен млъсен зъл чакал.

И жално е и болно роде зажъднял,
за свобода, покой и радост.
Права и свободи  на прах разбити,
от политиците мастити!

Какво да кажа най-накрая?
Бля бля и дрън дрън-ПарлаМентА!
А дядо Йоцо в мрака гледа…
със поглед сляп и насълзен,
чедата на Родината ни клета
разпръснати по чуждите страни.

И мрачно е в душите ни отрудени,
мечтите ни отново са прокудени,
във зейналата паст на Алчността.

Народе , днес е време за борба,
такава буйна и епична,
а не потайна и себична.
И нека си развеем знамена,
да гинат вражи племена,
че много болка има в нас,
затуй изпадаме в несвяст.

И жално е това тегло,
Но ако има Небеса и Вяра,
във тях е светостта и избавлението!

Народе мой, преминал си през Ада,
сега е време пак за бой,
но не със брадви и със кръв,
а само с Вяра и Сърце
За Кръст готово!

27.02.2013 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар