За твоята градина закопнях
със злак от слъчева магнолия
и морна в стряхата на твоето сърце се сврях,
като ранено птиче, невъзможно оживяло.
А сянката на двора хвърляше петна,
от бледо виолетови стенания,
във нашата градина със цветя
откраднати от райските селения.
Ако усетиш отново аромата познат,
на море и солени простори
там, в градината пролетна сътвори ми мечта
потопи я във здрача бунтовен.
Шепа нежност ми дай, стръкче синя зора,
капка мед от дъждовна роса,
ще притихна до теб, моя бяла въздишка,
кораб мой със развети платна.
Прекрасна поезия.Непременно ще я споделя за да се чуе тази "Струна от миражи".
ОтговорИзтриване