Недолюбена

Белопер и нагизден запристъпва със хъс,

лебед странен и малко навъсен.

Аз подскачам си волна  из зимната ръж,

ведро слънце в косите ми грее.

В здрача светъл  съзирам  нехае нощта,

виолетово нежна девица.

Странен лебед размахва широко крила,

в мрака клюна му  пагубно лъсва!

Сто целувки напевни ми спряха дъха,

ненаситен е белия скитник.

А  над мене отгоре отново звезда,

шеговито усмихнато цвете.

Дълга нощ се задава, а отвред тишина,

май пернати сме двамата в мрака.

Но какво пък, след тая безумна игра,

сто цигулки   рефренно ще пламнат!

Днес е славата тук,

хайде дайте ми вино,

самодивско душа ми запя,

няма никой до мен, само лебедов пух,

перушина и шепа тъга.

Нещо стяга ми вътре душата,

пак във приказка гмурнах се днес,

но какво пък, лебед бял

шепа лебедов сняг  в капки  бяла луна,

във бездомната шир ще ми светят.