Неделно

Опитвам се да те рисувам среброкос,

февруарски  повей облачно въздушен,

такъв приветлив, образ сътворен,

единствено в  съзвездие за  мене.

Как искам да ти дам едно небе,

не това, покрито с акварели,

а с моето невидимо сърце

измислено единствено за тебе.

Една клокочеща рапсодия от пролет,

във тихи сребърни води

с ръце развихрени вселени

от слънце, светлина и висини.

Не ми припомняй минали сезони,

не споменавай  некосените ливади,

не спомняй есенните дъждове,

ни  белия простор на снеговете.

Прониквай в мен, във крехката ми същност,

земя съм, зажъдняла за роса,

мечта ми дай и още ме прегръщай,

неделно,  празнично, превръщай ме в безкрай!