с коварство и любов разпъната на кръст.
Стовари се внезапно небесния болид
със взрив от небесата, разрошен, страховит.
От изток нещо трясна, било метеорит,
а в мен яви се рима,
за стих опасно див.
Заблъска леден повей от древната земя,
замря ми пак сърцето
усетила мъжа.
Прихванах нова треска, със ник незабравим,
във блога ми проблесна, като следа от дим.
И с радостна омая коварство ми реди,
любовната ми драма
наостри пак уши!
Небесен мъж и дъжд, превръщам се в Даная.
Какво ще се роди, преди да видя края!
Няма коментари:
Публикуване на коментар