Апостолското

Ти знаме си на всекиго в ръцете.

И колко нужен си ни днес,

да призовеш отново гласовете

на нашата погубена любов.

Да ни запалиш клада от възторга,

във който блясва свобода

и пак да тръгнем из къщя порутени,

във дебрите на нашата тъма.

Сега си песен, раждаща надежда!

Но колко тъжно е това,

да си сърце, така човешко

разкъсано на хиляди слънца.

Затова сияй, раздавай ни поуки,

че днес сме като скапана рая,

делят ни на електорати и потреби,

кой гледа в нашата душа!

Били сме нация от етноси и неделима,

била разкапана разграбената ни страна,

но кой посади свято семе,

и плод какъв берем сега?

Дяконе, не си икона, ти си кръст,

отдавна се отрекохме от тебе,

въздишаме си всинца

а отвън, врагът народен хич не дреме!

Горчиви плодове ядем,

Забравихме какво е род и обич,

Как нужен си ни днес! Поклон!!!

Но този път, не искам да те предадеме!