Когато ме потърси се явих
аз съм Афея, в остров скритата.
Протегнах ти ръка да те спася,
това ти сам го пожела.
А после подарих ти любовта ,
поведох те във
тайнствени места,
които пазех за спасение,
там пееха русалките посестрими
разливаха се бесерни слова.
И птиците със нас говореха,
опсипваха ни с цвят и чудеса.
Тревите бяха от кристал,
реките от нефритени сълзи
жадуваните небеса
затваряха пространствата за нас.
И острова разцъфна като приказка,
прегърнала бе нашите сърца
и всичко беше красота,
тъй истинска в измисления свят.
Дарявах ти мечти и бях жена
живееща единствено за теб.
Раздавах ти амброзия и мед,
ти плачеше на мойте колена,
целувах само твоята душа,
а аз превръщах се във
степ.
А после всичко изгоря.
Бях най- страхотната Афея
А днес съм виртуалната жена,
която съм измислила за себе си!
Какво пък, нека да е тъй!
Кой днес си спомня за Афея?
Тя пак е на измисления бряг,
и само вятърът
самотен е до нея!
*Афея - ( грц."невидимата,"изчезналата" на остров Егина) нимфа от митология, спасявала от удавяне хората.
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване