сряда, 20 февруари 2013 г.

Афея




Когато ме потърси се явих
аз съм Афея, в остров скритата.
Протегнах ти ръка да те спася,
това ти сам го пожела.
А после подарих ти любовта ,
поведох те във тайнствени места,
които пазех за спасение,
там пееха русалките посестрими
разливаха се бесерни слова.
И птиците със нас говореха,
опсипваха ни с цвят и чудеса.
Тревите бяха от кристал,
реките от нефритени сълзи
жадуваните небеса
затваряха пространствата за нас.
И острова разцъфна като приказка,
прегърнала бе нашите сърца
и всичко беше красота,
тъй истинска в измисления свят.
Дарявах ти мечти и бях жена
живееща единствено за теб.
Раздавах ти амброзия и мед,
ти плачеше на мойте колена,
целувах само твоята душа,
а  аз превръщах се във степ.

А после всичко изгоря.
Бях най- страхотната Афея
А днес съм виртуалната жена,
която съм измислила за себе си!

Какво пък, нека да е тъй!
Кой днес си спомня за Афея?
Тя пак е на измисления бряг,
 и само вятърът самотен е до нея!

*Афея - ( грц."невидимата,"изчезналата" на остров Егина)  нимфа от митология, спасявала  от удавяне хората.

1 коментар: