Поетка

В коремчето на мама щом зашавах,

роди се римичка във мен,

света тогава не познавах

затуй си ритках ден след ден.

След туй със рев се появих,

туй беше първият ми стих

римувах мама и дете

усмихвах се от все  сърце.

Пораснах шеметна поетка,

и в де що има сайт писах,

уж бях поетката-кокетка,

но Оскар още не вземах.

Но пък  завъдих се  с любови

все най-отбрани и от сой,

затуй и римата ми дреме

внезапно свирила отбой.

Ще бъда Жорж, а може да съм Санд,

но само Ана в мене дреме,

ще взема пак да хапна тоз бонбон,

но няма да съм нивга на колене!