Дребования

Такъв ми е денят,

заплитам прежда,

с втъкана паяжинна нишка,

подреждам в плетеницата надежда,

но до делничното тя се свежда,

че почва ухае на канела,

в която сладкото е вече на предела,

а празничния монолог

стои заключен във долапа,

любовното кросно е в блог,

достоен за клеймо във шир-потреба.

Ако съм  бръкнала в меда,

вкусила съм от сладостта на ябълките диви

на горските дъбрави и мъха

във който плахо стъпват самодиви.

То толкова нелепо е сега,

във плетката канелена да запреда  коприва,

ще се обрина от това си знам,

и няма да съм пясъчна коприна.

Затуй ще си забъркан каркаде,

с привкус на туарег и на хабиби,

а после ще се метна на колата,

запрашвайки  в пустинята  позната!