Миражно светът се
обгръща в мълчание,
мъглата покрива заблудените птици,
уморени светове в уморената вечер
трескаво полумрака пришпорват.
Привидя ми се бряг, а на него човек,
не ми беше нужен фенер да го зърна,
Бе човека сърце, като
факла от жар
като блян по изгубена песен.
После всичко се сля, уморени платна,
от въздишка пропита
със болка,
тишината прокобна в
звън камбанен се сля
кой ли миг поривист бе погребан до нея.
Нещо жегна ме пак, помъдряла тъга
като танц завъртя се със мене,
в теб любов ще се скрия, моя ярка вълна,
невъзможно със теб ще се слея!
Няма коментари:
Публикуване на коментар