Мое бунтовно сърце,
предузнано и непознато,
биеш екотно,
сляпо отмерва отвътре глух метроном,
пагубни вихри се спускат обречено,
сянка от писък на птица в блатата мъгливи,
в горите на дивните ми видения,
сгушени в недрата на моето недоволство.
Столетия от мига на прераждането,
във който изгубих дом и същност.
Не ми отнемай светлината в душата Предвечний,
остави ме скрита в пазвата на любящото си сърце.
Загубих се и не мога да се намеря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар