изгубена по прашните ти друмища
или самотно прелетях,
във рая на потайните ти сънища,
дали не те усмихнах в грешен ден,
със дявола играеща на жмичка,
или не бях на ангела сълза
превъплътила се във цветен прах,
безсмъртниче.
Дали не те усетих жив,
прекършено крило на птица,
загнездила във адския портал,
отвъд илюзията за вечност и разтуха.
Дали не те болях, не те преплувах,
жадувайки за нови небеса,
дали не те долюбих, омагьосана
от твоята игрива красота.
Бъди живот,
не ме предавай днес,
бъди ми сянка,
вплети в косите ми лъчи,
от огненият лъч забрава,
танцуваща на воля нестинарка,
отдадена на своята любов,
във това ме превърни.
Защото жив си, мой живот!
Преди да се родя отново!
Няма коментари:
Публикуване на коментар