Ти жертвеник си,
кладата съм аз
и пак сме чудо!
Не те опустошавам,
паля огньове и изгарям.
И още те обичам,
толкова си морски,
солен и развълнуван,
Превръщаш ме в стихия,
когато ме целуваш,
ставам устни и сълзи
алчна буря,
задъхано южна,
към тебе затичала,
виолетово небе,
неутолена девица,
потърсила любовта,
невъзможната.
Спуснах воал,
трепетно видение,
гърдите ми,
бели гребени
бликнали в пяната на мъжката ти власт,
в която притихвам.
Гори ме жаркият ти пламък,
познат и близък
извайваш ме с ръце,
от нежност прималели,
топъл вятър
в безветрието на нощта,
мъгливата,
скрила ни от изгрева на слънцето.
Сама съм,
къде да се спася от себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар