Февруарското

Весел празник с Валентин,

май до Трифон се събудих.

Ех, че февруарски дъжд,

в облак  сутрешно разбунен.

Винце без мярка и  мезе,

нещо ми върти главата

шапка нямам но защо

виждам си отзад краката.

Торта с крем - Тибетско плато

после някакво сърце,

рипна Бакхус да се смее,

от съседното кръчме.

Дионисий с мен  играе

и кръвта ми закипя

ще го метна във кревата,

а над нази Небеса.

Елексирно ме зарежда,

туй божествено момче,

в мен богинята напира

с туй възвишено винце!

И защо така клокочи

днес вечерното небе?

Утре ще бера срама си,

момко ти насам ела,

и спонтанно ме целувай,

февруарско ми е знай,

хайде с мене потанцувай,

и на воля поиграй!

Сбъдната мечта съм днес,

страстно, трепетно ме притисни,

шеметно гърдите ми целувай,

и юнашки ме люби!