Приказна жена

Преди да се родя съм те обичала,

затова за мене празник си в самотния ми ден,

комета съм, случайно преминавам през съня ти,

прераждам те тревожно в сияние за мен.

Съдбовен знак съм,

любовно приютил те,

кометите зареждат със смисъл жив,

енергията жизнена попивай,

сънуваното чудо преоткрий,

че днес съм тук,

изпивай ме до дъно,

а после ме люби като насън,

в предишните ми мигове щастливи,
носи ме  прималяла в мъжката си гръд .

И после ми вмени вината,

за любовта ми - приказна жена,

която през живота ти премина,

оставяйки след себе си следа!

Сега ме прегърни,

дари ми време,

гърдите ми са розови сълзи,

поемай жадно,

не жали ме,

изгарям в луд копнеж по твоите очи.

По  устните ти алчни, диви,

до болка впити  в тялото ми днес,

побързай, дрехите ми огнени събличай,

гаси пожара ми  със мъжкият си стон парлив.

И в приказка отново превърни ме,

във сбъдната вселена от любов,

усещайки те в себе си поемам

звездният ти  накит - благослов!