И ме боли,
трън в плътта ми
язва отворена,
дълбоко в онова вътрешното естество
което в покоя намира бунтовна издънка.
Тя пее,
когато обича душата.
И крее,
когато сърцето погубва.
Зачатие,
поело в семето си,
пясъчните степи на греха ми.
Жарко слънце,
изгорило ме,
издънка от предишните ми скитания.
Лутането свърши.
Обетована земя за мене е отвъдното,
в което тайните изписани, са явни.
Сърце от моето сърце...
Горим във зноя,
на тоя залез безпосочен,
в очите ми тъгата ти поел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар