Залива ме стихията любов,
потъвам в нея,
луднала лавина,
летя по снежен водоскок,
и къпя се в предела на покоя.
Къде си лунен ледоход,
отнесе ме стихията позната,
сега съм някъде отвъд,
преминала съм под дъгата.
Жена съм, ти до мене мъж.
Прегръщаш ме -
вихрушка зажадняла.
А после всичко стихва изведнъж,
настъпила е есен-
помъдряла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар