всяка изречена дума е вопъл
няма надежди, няма мечти
горест и болка, скрижали за тях няма
Гълъби няма и песен на сойка
всичко е ярост, премерена болка,
всичко е срам и кънти тишината,
мракът отново брули душата,
няма го спомена,
вихър и дим,
сляпо поточе от синия вир,
няма ги тези пътеки забулени,
нито скалите със луднали зъбери,
блясва смълчаната нощна тъма,
плаче безумната стара гора,
нещо във мене внезапно умря,
беше безумие тази игра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар