А днес е като в стих, така ми се живее
обичам като в приказка, но приказката где е?
Не вярваш в чудеса, не тичаш из гората
дори не си дете, със пръчица в ръката
такъв си младолик, а огънчето крее
блестящия светлик очудено немее
и няма ги житата със плодородна ръж.
Сама съм сред нивята, изчезна изведнъж,
приведено небето за тебе ми шепти,
обичам в теб детето, събудих те..нали?
Внезапно отрезвели от мъдрия възторг
сега сме онемели, пред зейналия ров.
Браздата ни разделя,
стопи се радостта
и няма го момчето със сребърна коса…
Няма коментари:
Публикуване на коментар