Спомен

Бялото във теб е като взрив,
ослепи ме и душата ми се размечта
за злачни пътища и бели поеми
за бели деца, неродени,
за твоето мило, огромно сърце,
за звънкия смях на момчето-дете...

Сега съм притихнала,
тъжна вълна
няма ни бряг, ни пристанище, 
вред тишина
няма го старият приказен фар
всичко е спомен и миг проигран...