Многостишия прибулени в ленивия ми ден,
залутани острови скрити в далечното отминало,
крилати ветрогони от сънища многолунни,
от други галактики спътници заблудени,
скрити в потайните звездни разпятия,
конници яхнали мъгливият стон
на отмиращото безвремие,
загадъчни птици,
алчни за семето скрило видения непознати,
в кръга на тайното знание,
недокоснато от човешкия ум.
Погледи, застинали потоци лава
клокочила в очите на влюбено слънце.
Не тичай към мене образ предвечен,
в пустинна лисица превърни ме,
орисай ме на обич,
с принца малък срещни ме,
в злачните ниви със златни жита,
в бяла обич пресътвори ме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар