Един час с теб

Родена болка някъде отвън,

а вътре буйнала гълчава,

самотен ден и стих смутен,

защо ли кръговрата ме превзема.

Разлято питие и шепот приглушен,

дали не плаче музата ми клета,

дали във сивотата споделена

безмислието влива се във мен.

Потъвам в шарена мъгла,

мечтите ми във цветове нанизала,

и като пътеводна светлина,

утеха във сърцето ти намирам.