Не сваляй очилата ми, а ме целувай!
Почувствай топлината във очите ми,
със цвят на слънчеви
поляни и тъмни лесове,
вкусвай ароматите на
устните ми живи,
а после ме люби, на
глътки ме отпивай,
в задъхания празник на плътта.
В ръцете ти усещам силата на
бликнал мъж,
сърцето ти е изворна
вода,
попила твърдия
сигмент на сипеите скални,
кадифената ми нежност поеми,
целувай ме, целувай,
а в нощите утеха ми бъди, и пак целувай!
Във смаяната тишина бъди въздишка.
Пред тези изумени небеса във сладостна омая потопи
ме!
Сега целувай ме, целувай, не сваляй очилата ми и пак
целувай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар