***

Смутено нощта се прокрадва,

сумрачница спуска воал от мъгли,

мракът тревожно във мене се спуща,

с далечният стон на разбити мечти.

Трепти във сърцето ми струната жива,

отломка от теб, светла моя душа,

в плен смълчан се оглежда над мене небето,

поглед свъсен, внезапно замрял.

Блуждаят  наоколо пепелищени вихри

сякаш адът се вихри в света.

Ти Любов неизтляваща, жива и чиста

остани там накрая, на връх пропастта.

Оживей, възкръсни и разкъсай оковите,

бесовете разюздани ти победи,

нова вяра вдъхни в умовете заблудени,

като кръст над омразата ти застани!