Измислям се

Измислям се,
напевно ми приглася капчука,
със вода дъждовна,
зимна,
като сянката на времето
запокитено в третото небе,
онова,
случайното,
люшнало облаците като пелена
във която съмненията капят,
мътни потоци фотони,
любовно отнесени,
към нечие сърце,
в което съм разбила своето.


Измислям се,
преминала съм апогея на страданието,
една нощна усмивка ме пари,
какво пък,
принцесите така са устроени,
да са обичани въпреки,
въпреки, въпреки…

Тази поройна водна каскада влудява ме,
ще превърна в река,
за да  удавя в себе си!