Сърце човешко

Държал ли си в ръцете си
сърце човешко?
Усещал ли си живият,
ликуващ химн?

Туптящо галещ, 
облял те с топлина,
във синкавия, дрезгав здрач,
на шумната суетна вечер.

Сърце от пламнала нега,
дланта ти изгори,
тревожно мрака озари, 
защо, защо не го усети ти?

Реди ти тежки думи то
и болката му е позната,
като антично божество,
отново слезло на земята.

Дали е бяло и добро,
или е сиво, пепеляво,
дали извършило е зло
или е мъдро - помъдряло.

Отново сбъркало гръдта,
промъкнало се в леден камък
замръзна, а копнее то
за нежен дъх и топла стряха.

Но в  зимната студена нощ,
приплаква болката позната,
ще се прости отново знам,
с копнежа див по небесата.

Но мълком нека да заспи,
припомняйки си в изнемога,
безумно изгорялата любов,
и смисъла на самотата…