Екстаз,
перверзно падение,
отмаляла нега,
безпътен завършек на ден,
озарен от страстта.
Ръцете ни пагубно търсят наслада
телата зовят,
а отвън-тишина.
Безогледно се смее отсреща стената,
стон и вопъл
и пак тишина.
Аз от бледа луна се превръщам в жена,
ти си там в лъкатушния свят на мечтите.
Безпристрастният поглед на тайна една,
все ни пали и кратки са дните.
Две очи от екрана
устни плам и въже,
рана зейнала,
смешна преструвка,
после нищо и още,
ах, безлико небе,
преобърнато в стих и въздишка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар