Градината на ароматите

„Ако някой,някого целуне в цъфналата ръж” 

Робърт Бърнс

В уханието топло на нощта,
танцува лист от цъфнала липа.
Ветрецът  лек със ласката си гали
заспалото дърво,
и меден сок в ръцете ми изтича,
омайна приказка,
в градината ми с аромати,
тъй мистична….

Въздишката на здрача смугъл
ме връща пак при теб..
и тази вечер, топла, южна,
ме гали с аромат и цветове.

Тъмата влажна ме покрива
като воал от топъл дъжд,
и искам пак да те прегърна
като магия в цъфналата ръж..

В градината на ароматите аз пак те търся,
побягнала от празнотата на своя живот,
Дочуваща тихо, далечно повикване,
разровила скритото семе на нещо отминало, 
огряна от чувство, което е само.... Любов!

Усещане за обич ме облива,
с дихание на огън и на мощ…
Усещане за нежното прегръщане,
сред мрака
на топлата, топлата нощ..
Усещане за милост и милувка...
Усещане за ласка, за любов...



И ако бурята на дните ми
и мене нейде отнесе,
не ме търси във дълбините,
търси ме в своето сърце.

Ако въздишка тъжна,
отрони здрачът потъмнял,
търси ме ти в тълпата шумна,
или сред весел карнавал...

Сред клоуните...
Сред тревите...
Във шепота на вечерта...
А може да ме търсиш сред звездите…
Не помниш ли?
В едно предишно време бях звезда.

И ето ме отново с молитвата позната,
от пръстите ми капе мед
и тихо е в градината ми с аромати,
в която дишах и живях със теб.

Отронва се въздишка закъсняла,
удавена в една сълза,
във тази нощ липата бе умряла,
а с нея и една мечта.

Виж, горе там на небосвода,
една звезда откъсната лети,
безумно, отмаляла в своя полет
тя пада,
в градината ми с аромати ще заспи...

Под мъртвото дърво се сгушва тихо,
в олтар от златна шума и любов,
живяла бе във огън сред звездите,
погребана сега, под старата липа...



В градината на ароматите,
една звезда умира…
Стоплете я в ръцете си.. 
Кажете и че, ТЯ е още жива…!

---