Напосоки е,
луната учтиво направи пътека
възседнала сребърен рог
в минутите на горестно очакване…
Звездни сборища от луднали любови
и сбъднати мечтания
пронизват ни
и се предаваме на тая луда нощ.
Във кръг препускат спомени
и снежни вихри
възторг от тези нови светове
на юг от рая
на адските ни въжделения.
Спри,
докосни ме с устни
и пий ме сега,
новолуние в душата ми приижда
и изгрява северно сияние,
танцуват в очите ми зелени поляни
разпръснати
край невидяните селения на сънищата ни,
в които се намерихме преди да се изгубим…
Няма коментари:
Публикуване на коментар