четвъртък, 27 декември 2012 г.

Неразумно




Потърсих си късметче в нефритения свят,
ръка протегнах и се случи чудо,
до извора клокочещ се допрях,
и пих вода от ветрогонни сънища.

Затова и днес така гори ме твоят дъх,
припламва огънчето в мрака,
дали е пак измамната любов
или вълшебство пее във сърцата.

Не е разумно знам,
но в изнемога чезна,
гласът ти ми шепти като преди,
притулва се отвъд простора полумрака,
приканва ме, легенди ми реди...

Разумно ли е да се рееш на ръба,
съвсем над бездната,над пропаст дивна,
какво от туй, че вечно ще греша
щом си Любов и това ми стига!






1 коментар:

  1. Разумно е, о приказна вълшебнице! Щом две сърца туптят в едно, щом една душа е стреха на телата ви, а разстоянията нито времето са в състояние да ви разделят, то това е любов! А за нея си струва да се живее!

    ОтговорИзтриване