сряда, 26 декември 2012 г.

Безсмъртна жажда за живот

/хаотични мисли, които защо ли записах/


Рождество в което истини намирам,
промисъл от вътрешният свят на моята душа
превърнала ме в шепот от мълчание,
скритата надежда да открия себе си,
огледало на безсмъртните предтечи
 най – мъдрите слова напяващи във тихата нощ...

Любов,
която носи новите уроци
в света от плът и пожелания.

Къде е границата,
невидимият предел
в който се губя
и преоткривам едно и също.

Има дни,
в които Мъдростта струи във мен
и ме намира сива и празнична
като цветно пиршество в дни на печал,
които съм превърнала във веселие!

Трябва ли да тичам отново срещу вятъра,
за да  се опитам да полетя,
или да приема земното притегляне
като предел на човешкото ми съществуване…

Летя…

Имам крилата на  кондор и в това е тайната ми,
а там отгоре най- светлия връх ме очаква,
над него сияе Зората,
небето е отворено,
кой може да ме спре,
щом Любовта е изписана с бяла въздишка
в най-светлото Небе, където е моят Спасителен бряг,
озарен от Мирозданието
на Безсмъртната жажда за живот!


Няма коментари:

Публикуване на коментар