четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Очакване

Увиснала паяжина
в края на многоъгловият свят
уловила в мрежите си
белият ми ден,
тишината простенва ранена.

Затварям в нея болката,
озъбено свирепа
в кристалната решетка
на моята твърдост.

Извиквам търпението
отново и отново
стискам устни..

Очакване...

Мълчанието кънти
като камбана продънила
това, което наричам покой
и се пропуква със грохот !

Не се докосвайте до мене
с пръсти, със сърце
забравете,
че съществувам !

Не докосвайте
прозрачната същност
на кристала,
който е скрил
самотата на душата ми!

Може някое късче стъкло
да ви нарани!




Няма коментари:

Публикуване на коментар