Погледни ме,
аз съм древен храм,
потънал в забравата на времето,
стара монета от лумнал пожар,
скрито съкровище
от вековете...

Не бягай
в празнотата на времето,
не гони вятърът,
които отнася мечтите ти,
не търси
скритото семе на нещо отминало !

Погледни ме!

Винаги съм с теб,
около теб, 
в теб...
Тревите повехнали
скрили са в двора ми
част от душите на древните магове...

Бягам,
от нещо,
което наричат любов...
Жарава утихнала,
семе отколешно,
тиха въздишка на странник,
коленичил в молитва...
Зов,
огрян от това,
което е само любов !

Ако аз съм любов,
то във древният храм,
отломки от каменен пясък
ще цъфнат възторжени!

Ако аз съм любов,
ще блесне в деня ти светкавица,
пожарът ще пламне
по ярък от слънцето,
ще го обсипя със бисерен сок
ако аз съм любов...

Ще заплува през времето,
твоят невидим копнеж по миражите,
в тази стара пустиня ще бликне живот...

Ако ти си любов,
ще отворя сърцето си,
ще те грабна,
задъхано бликнала,
в пропастта на душата си ще те скрия,
за да спася онова
което е само любов!