Дали защото внезапно
озари ме старостта,
или дъждът от илюзии
проникна като тежък дъх
на уморените ми спомени,
полегнали в безветрената ми половина.
Или от слънчевият кръговрат
небесно синьото ме изгори,
потънало във своите селения,
от мигове и време изтъкани,
ефирни пролетни прозрения...
А може да е утринно видение,
полегнало във уловените ми мигове,
море от бели многостишия
ти мое трепетно видение,
от вятър изтъкано,
милостиво приютило
стенещото ми сърце
преди да го изпие мрака...
Няма коментари:
Публикуване на коментар