четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Изстрадани възторзи

Дали защото внезапно
озари ме старостта,
или дъждът от илюзии
проникна като тежък дъх
на уморените ми спомени,
полегнали в безветрената ми половина.

Или от слънчевият кръговрат
небесно синьото ме изгори,
потънало във своите селения,
от мигове и време изтъкани,
ефирни пролетни прозрения...

А може да е утринно видение,

полегнало във уловените ми мигове,
море от бели многостишия
ти мое трепетно видение,
от вятър изтъкано,

милостиво приютило
стенещото ми сърце
преди да го изпие мрака...


Няма коментари:

Публикуване на коментар