Неумолима

Неумолима съм във себе си!
От жаждата в която се потапям,
от шемета на нощите задъхани
и моят свят до твоя зареден,
от шепоти
и мълчаливи вопли...

Неумолимо галопиращи съзвездия,
препускащи във нашите безмълвия,
неукротени огнедишащи миражи,
от копнеж по безпределната различност,
обагрена от пясъчните ни градежи,
светът на тихият преплетен океан
от ярост и задъхано мълчание...

Безбрежни небосклони
от лъчите на мечтите разполвени!

И ти във времето на времената ми...
Единствен ореол от мъжка сила и приливане!

Бъди до мен,
когато си отива бледолунието
и изгрява,
оная тъмна виолетова обагреност
на моят плод,
за теб неоткъснат и дарен!

Бъди във необятните селения,
на корените от дълбоки спомени!
За да останем,
във оная бяла памет на обичта ,
обикновенна-необикновенна!
За да сме заедно завинаги!