Усещане

Да те срещна във дъждовна нощ
наметната със бяло,
от цветовете на черешата сред двора...
Вятърът да брули челото ми,
копнеещо за полет,
а нежните цветчета
мокри да ме галят,
пожара на лицето ми
със милост да гасят,
възкръснали цветчета
в нощ дъждовна,
изригнали възторзи,
безмълвие простенващо…

Тъгата във сърцето ми
отново да запали
огньовете загаснали отдавна
и с писъка на чайките
да заридаят
далечните вълни,
замръзнали от самота
в дълбочините морски...

Окъпана във пролетната буря
тревата изумрудена ухае
на див синчец и момини сълзи,
дъждовно сплели сенки и желания,
отлитащи простори,
сенки отразили черешовият дъх,
на моят цвят обрулен...

За да те срещна във дъждовна нощ,
във бялото безлуние на устните ти впити в мен
и диво да запискат чайките,
вълните морски да ни скрият от нощта,
а там във бялото на моята душа,
една череша ще остане разцъфтяла,
и нежен цвят ще рони във дъжда,
от милостта на твоите горещи длани!