ПРЕСЪТВОРЕНИЕ

С ридание
разбиват се вълните
пенливи приливи,
от пяна изтъкани.

Сълзите на морето,
в мен изляни
обливат с тайните си
мойте тайни сбрани.

Далеко във нощта
потъва моето стенание
изтръгнато от бурята
раздираща душата ми!

И с вопъл бледолунен,
самотен лъч пронизва
в безвремието олетяло
на мрака битието сбран.

Дълбоко, 
в самотата на сърцето
потърсих те в съня си,
дълбоко непрогледен в свят на сенки...

Бе твоят сън
от мене взет,
изтръгнат от недрата на мига, 
покрай руините на самота безумна,
в която сенките извайваха вселени.
Тревожно фара там искреше
струящ от обич,
сън в съня ни ...

От тебе бликна извор жив
във мене извора изтече
погълна ме,
не беше сън
съдбовно фара си блестеше...

Докоснахме се
океана,
във бездната изля сълзи,
не беше рана
нито спомен, а сън в съня му ...

Тя-жената, сътворила любовта му се обрече...
Той-мъжа, живота обладал притихна от възторг...

Отвориха се зейнали скали,
коралов звън навред ехтеше,
онази тайна там им се яви
дарена бе от виденията на световете им!

И Сахаанна Бураята
греховно вплете две тела,
не бяха песни неизпети,
от тях струеше любовта

Преди да зазори зората,
два ангела, 
не, две души
вървящи към небето, надолу полетяха, 
погълнаха ги морските вълни.

И бездната отвори се отново с трепет,
утробата и оживя...
тя пееше съдбовната им песен
усмихнат океана забуча!

И гръм прониза небесата,
открехнаха се райските врати,
два ангела нагоре полетяха,
от любовта им лумнаха искри!

Водата закипя!
Вселената замлъкна!
Във бяло блесна светлина!
А там отгоре Раят ги целуна
преди да ги пресътвори!