не прилича на другите,
тя е кладенец нощен,
влага, порив и зов,
ароматен извор
извиращ от недрата ми,
дивите.
Тя е нежно дихание,
пламък изгарящ,
тих ветрец и въздишка,
тя е скрито съкровище,
необятно поле,
морски бриз,
нощен прилив от лава
и тръпнещо дишане
на незнайно чудовище,
скрито в дебрите
на тайното ми желание
за още и още и още…
Моята неземна, земна любов
толкова истинска,
толкова предана ,
безпощадно раздаваща себе си,
скрита в мен, скрита в теб,
земна , неземна
като душите ни...
Виж брега и стаената прелест
на деня недогарящ,
приеми ме,
тиха есенна горест ти нося,
ласка на лист от маслината стара,
приведена мъдро в края на двора ти!
Приласкай ме Море,
дивна песен след мене остава,
безпощадно раздираща бездна,
от която буен,
слънчев поток от искри,
през смълчаният свят преминава…
Няма коментари:
Публикуване на коментар